Зала Ом | Йога в центъра на София

Таттви. Еволюция на елементите във философията на Самкхя

Основно по материали от сайта на Евразия и извадки от книгата "Йога и Аюрведа" на Дейвид Фроли.

Теорията е абсолютно необходима, за да се разберат в дълбочина и философията и практиката и техниките които са дадени в Йога и Веданта. Някои неща може да изглеждат непълни от научна гледна точка. Например вестибуларният апарат и чуството за равновесие не са коментирани, но в йога има специални практики за тяхното развиване. Мозъчният център за усещане на въглероден диоксид в кръвта, който е сетиво според науката, също не е споменат, но голяма част от дихателните техники са предназначени за увеличаване толеранса към концентрацията на въглеродният диоксид в кръвта, за да се удължи времето на пълна неподвижност при дълбока медитация. Важното е, че тези неточности не пречат да се изгради цялостна теория и съвършена практика.

Въведение. Санкхя, Веданта и Тантра осигуряват философската и космологичната основа на Йога. Санкхя и Тнтра са дуалистични философски системи - приемат два принципа, съзнание и енергия и две реалности – непроявена и проявена, и очертават таттвите, или еволютите/елементите. Недуалистичната (приема един принцип и една реалност) философска школа Адвейта Веданта, преподавана от големия философ Ади Шанкара (VІІ в.), приема че Абсолютното съзнание е тоталната реалност. Йога възприема и двете доктрини. И дуалистичният и монотеистичният подход твърдят, че когато се мине отвъд нечистото или дуалистичното съзнание, крайното изживяване е за не-дуалност или единство, не-различаване от чистото/абсолютното съзнание, върховната истина. Санкхя се занимава с изследване на природата на таттвите (таттва вичара). Адвейта Веданта включва изследване на Аза, или най-висшата таттва (Атма таттва вичара). Йога се занимава с таттва шуддхи, което означава не само пречистване на таттвите, но и изследването им. С пречистването на таттвите Йога дава възможност за осъществяване на тяхното изучаване, което не може да стане, когато умът и тялото са в нечисто състояние. Йога има научен подход, изследващ и вътрешната, и външната реалност.

Двадесет и пет елементи (Таттви). Следва описание на двадесет и пет таттви, които са отговорни за структурата на вселената на всички равнища – микро и макро космос. Те са основата на трите тела, петте обвивки (коши) и седемте чакри на нашето индивидуално съществуване.

1-2. Пуруша/Съзнание и Пракрити/Енергия. Дуалистичните школи защитават идеята, че има два вечни принципа, които нямат начало и край и те са съзнанието и енергията. В Самкхя съзнанието се нарича Пуруша, а енергията – Пракрити. Съзнанието е вечно, винаги е било и ще стои зад всичко. Пракрити (Първичната Енергия/Материя) е неодушевена (т. е. не обладава съзнание сама по себе си), лишена от субектност, една чиста латентна обективност, която изисква съзнателната сила (шакти) на Пуруша, която да я оживява. Пракрити е основният субстрат на вселената – и груб, и фин. Тя предоставя суровият материал, от който са изградени различните светове и нашите тела. Тя съдържа в семенна форма всичко, което може да се прояви. На равнището на Пракрити всички същества и всички светове могат да се възприемат като чисти потенциали. Пракрити не е материя в грубия смисъл на твърда обектност, а като възможността за изпитване от ума. Тя е материал в смисъл, че е инструмент на съзнателното същество, или Пуруша. Затова Пракрити и нейната проявеност съществуват, за да дадат опитност на Пуруша, така че той да може да овладее себе си и да стигне до разбиране на своята собствена природа. Тя е като майка, която безкористно се грижи за своето дете и му отправя предизвикателства, за да подпомогне неговия растеж. Пракрити е по-фина от ума, който е неин продукт. Пракрити е носител на предразположенията и впечатленията (кармите и самскарите), чрез които живите същества идват на бял свят, и формира субстрата на техните умове. В Самкхя има концепция за два вида Пуруши – един трансцедентален, непроявен, Висш Пуруша и също така има много индивидуални пуруши, индивидуални съзнания, които са въплатени в проявената реалност. Същата идея има и във Веданта - Абсолютната душа е Брахман или Параматман, а Джива е въплатената индивидуална душа. Невъплатената душа е Атман, който е идентичен с Абсолютната душа. Според Йога и Веданта, Абсолютното съзнание (Брахман или Параматман) стои и зад Пуруша (индивидуално съзнание), и зад Пракрити, които са силите на съзнателността и несъзнаваното, вътрешно присъщи нему. По тази причина за Абсолютното съзнание понякога се говори като за Върховната природа, НЕИЗМЕННАТА същност отвъд нашата изменчива проявеност. Според Аюрведа всеки един от нас има индивидуална телесна пракрити, или натура, която се състои от нашето телесно състояние, и една психическа пракрити – състоянието на нашия ум и сърце. Пракрити се състои от трите първични качества, гуните – саттва, раджас и тамас, качествата на светлината, енергията и материята, чрез които тя обладава интелекта, жизнеността и силата да създава материални форми. Тези три качества на пракрити са основата на всички други таттви. Те са много важни в контекста на йогическото и аюрведичното мислене. Когато Пракрити е в непроявена форма, гуните са в пълен баланс. Взаимодействието на Пуруша/Съзнанието с Пракрити/Енергията предизвиква дисбаланс между гуните, от които тя е съставена, и така настъпва началото на проявената реалност или сътворението. Основната идея е, че комбинацията от съзнание и енергия е източника на всичко и от непроявена форма се преминава към проявена. Самата проява е едновременно на макро и микро ниво, като започва от много фина към все по-конкретна и плътна форма.

3. Махат/ Космическият интелект. Първо се появява Махат, „Великият”, Космическият Интелект, за да сътвори света на МАКРО-ниво. Той съдържа в себе си всичките закони и принципи (дхарми), които проявеността трябва да следва. Тази вселена възниква първо като медитация на космическия интелект и едва по-късно приема външни форми. Реалността на Махат е тази на идеално творение, което трансцендира времето, на номиналното в противоположност на феноменалната реалност. Чрез Махат възникват времето, пространството, Божието Слово (първичната енергия под формата на вибрация и звук) и зародишите на различаването (вивека). Той е утробата на цялото мироздание. Но дори Махат, космическият интелект, не е съзнателен сам по себе си, а действа чрез отразената светлина на Пуруша, или чистото съзнание. В това си значение висшият интелект, е източникът на цялата вселена. На МИКРО-ниво, в индивидуалната душа, Махат става Буддхи, Висшият интелект, чрез който ние можем да различим истина от лъжа, правилно от погрешно и вечното от преходното. Буддхи е ключовата способност на нашата природа, чрез която ние можем да разкрием истинската природа на нещата извън тяхната променлива външност. Буддхи е частта от ума, която може да стане просветлена, те. да изживее истинската природа на висшия Аз, което се нарича самореализация или просветление (самадхи, нирвана, мокша, абсолютно единение). Това може да се получи когато Будхи добие вайрагия, непривързаност към тленното чрез пренасочване от външните привързаности навътре към Аза. Хармонизирането на индивидуалния Висш интелект (буддхи) с космическия интелект (Махат) е главният ведически начин за познание и основата на ведическите прозрения. Йога отделя внимание на култивирането на буддхи, за развитието на безметежност и уравновесеност на ума за целите на самореализацията. Аюрведа набляга на култивирането на правилен буддхи, за да можем да научим как умът и тялото функционират и да ги използваме правилно. Според Аюрведа основната причина за болестта е погрешното функциониране на буддхи, което се дължи на влиянието на егото, водещо до погрешни съждения, погрешни ценности и фалшиви убеждения.

4. Ахамкара/ Егото. Целият процес на проявяване протича като разделение, чрез което се появяват отделни същества и различни обекти. За да осигури множествеността, космическото мироздание работи чрез разнообразни отделни единици или индивидуални самоличности, които са основата на егото. Ахамкара означава буквално “само-създаване”, тъй като егото е процес, а не вътрешно присъща реалност. То е серия от разделящи мисли, но не и нещо реално само по себе си. Егото е необходима сила на разделението, вътрешно присъща на природата, един еволюционен стадий, но не представлява основополагащата истина или природа на създанията. То дава възможност на душата да се отъждествява с различни тела, но не разкрива нашият истински Аз, който е съзнателност отвъд всякаква въплътеност. Чрез егото основните скрити енергии на природата (Пракрити) и фундаменталните закони, налични в космичния интелект (Махат), приемат специфични форми. В съответствие с резкия фокус на егото, основните качества на Природата се разпределят в четири групи по пет: петте сетива, петте органа на действието, петте фини елемента (танматри) и петте груби елемента (маха бхути). Те възникват от ахамкара чрез трите гуни – саттва, раджас и тамас. Егото създава низшият/обикновеният ум и сетивата, които са инструментите, предоставящи възможност на индивида да функционира. Затова егото представлява външният аспект на ума, докато буддхи, или интелектът, е неговият вътрешен аспект. Докато обаче не се научим как да медитираме, буддхи остава в сянката на егото.

Под влияние на егото възниква възможността за отклоняване от природата. Пракрити, или естественото състояние на нещата, може да стане Викрити – болестно, нарушено, неравновесно, неестествено или изкуствено състояние. Невежеството и привързаността, причинявани от егото, са основната причина за духовните, психическите и телесните страдания и болести (с изключение на породените по естествен път от времето). Аюрведа силно набляга на разбирането на егото и на неговите вътрешни предразположения, така че нашите съждения да останат балансирани и действията ни да са за всеобщото благо, което в крайна сметка е и наше собствено благо. Разтварянето на егото лекува всички психически болести, както и много телесни болестни състояния.

5. Манас/Външният ум. Проявяването на света става чрез различни индивидуални менталности или насочени навън умове. Когато погледне навън, егото автоматично проектира един сетивен ум. След това умът поражда петте сетива и петте органа на действието. Външният ум е сам по себе си шестият сетивен орган и шестият моторен орган и неговата работа е да координира двата вида органи. Трябва да е налице една основна сила на вниманието, която да позволи координирането на сетивните и моторните органи. Такава е ролята на манас, който е централно превключвателно табло за сетивата. Манас означава формулиращият принцип (от корена “ман”, придавам форма) и е принципът на емоцията, усещането и въображението. Манас възниква от общите саттвични и раджастични качества на ахамкара. Той обладава саттва (силата на просветлението), която действа чрез сетивните органи, но също и раджас (силата на действието), която работи чрез моторните органи. Това позволява на манас да координира и сетивните, и моторните органи, които възникват от специфичните саттвични и раджастични качества на ахамкара. Пракрити, Буддхи, Ахамкара и Манас - тези четири принципа формират субектният аспект на сътворението. Ние имаме една основна психическа природа, един интелект, едно его и един сетивен ум. Те работят заедно. Докато не изучим изкуството на медитацията, ние не сме в състояние да ги различаваме. За да може йога ученика успешно да извършва Вивека - различаване между Пуруша и Пракрити и правилна медитация, познаването на Татвите е от изключителна важност. Всичко, което е проява на Татвите се отхвърля като „Нети Нети” - не това, не това (е Брахман). Вивека от своя страна води до Вайрагя - безпристрастност. Това води до спокойствие на ума и ученика става годен за практиката на по-напредналите степени на медитация и самадхи. Двадесет и трите татви се наричат още Сат - те са проявената форма на Пракрити (енергията), докато не проявената форма на Пракрити се нарича Асат. Според Санкхя самият ум е нещо материално. Той може да бъде наблюдаван като обект и не е истинският източник на съзнанието. Нашите сетивни възприятия е лесно да бъдат видени като обекти, но ние можем да наблюдаваме и нашите емоции и мисли, което означава, че по същия начин те са нещо външно за нашия истински Аз. Дори егото може да бъде наблюдавано, както когато се вглеждаме в нашата гордост или страх, което показва, че и то е обект и не е нашият истински Аз, който е само чиста съзнателност. Йога ни показва как да се придвижим от ума и всички негови въвличания към този винаги свободен вътрешен Аз.

6–10. Петте Танматри – потенциали за възприятие или фини елементи.

Трите гуни са каузалните енергии на мирозданието, които стоят зад ума и те се състоят само от качества или идеи – равновесие (саттва), движение (раджас) и съпротивление (тамас). На едно фино равнище те пораждат нова серия от енергии – вибрации, форми или впечатления и субстанции. Фините елементи са коренните енергии на звука, осезанието (допир, усет, равновесие), светлината (цвят и форма), вкуса и мириса. Те са наречени танматри, “първични мери” и получават имената си от своите съответни сетивни качества:

1) Шабда Танматра – танматра на звука (за осъзнаване на грубия елемент - пространство/етер)

2) Спарша Танматра – танматра на осезанието (за осъзнаване на грубия елемент въздух)

3) Рупа Танматра – танматра на светлината (за осъзнаване на грубия елемент огън)

4) Раса Танматра – танматра на вкуса (за осъзнаване на грубия елемент вода)

5) Гандха Танматра – танматра на мириса (за осъзнаване на грубия елемент земя).

Танматрите са по-фини от нашите обичайни физически усещания, които извличаме от тях. Те могат да бъдат изпитани непосредствено в ума като петте главни начина за познание на реалността. На едно фино ниво те се излъчват от всички неща в света. Те са фините форми на петте елемента преди тяхното обособяване в груби обекти. Танматрите са първични енергии необходими за осигуряването на координацията на сетивните органи със сетивните обекти. Ние можем да възприемаме различни сетивни обекти с нашите сетивни органи, защото и органите, и техните обекти са продукти на танматрите, които те излъчват. Макар танматрите да създават проявените светове, в своята семенна форма, в която те се сливат обратно в гуните, те създават каузалния или идеалния свят, светът на идеите, предхождащи всяко въплъщение. Танматрите са свързани с прана, жизнената сила, която е фината енергия зад елементите. В това отношение танматрите са свързани с дошите на Аюрведа, които отразяват не само грубите, но и фините елементи.

Много често на запад се прави грешка - когато се говори за петте елемента, се разбират директно земя, вода, въздух и т.н. Това е крайно погрешно, и с подобно „разбиране” никога не може да се навлезе в ученията на изтока. Какво представляват тогава петте елемента? Кои са фините и кои са грубите елементи? Какво всъщност представляват ФИНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ? Например, когато видим оранжев цвят ние го различаваме от всички останали цветове и го определяме като оранжев, защото имаме в ума си някаква изградена представа, някаква готова идея, която е наше знание и опитност. Ние сравняваме конкретното възприятие с нашата предишна опитност и определяме цвета като оранжев. По същия начин ние имаме някаква идея за мирис, вкус, светлина и форма, допир и звук. Тези идеи или представи за петте осезания са ПЕТТЕ ТАНМАТРИ. Ние имаме изградена представа за това какво е квадрат и триъгълник и когато видим триъгълна форма ние разпознаваме с интелекта Будхи. Ние имаме изградена представа за това какво е звукът „О” и го различаваме веднага от звука „А” например. Тези идеи, тези представи за различните възприятия се наричат танматри. От тук се вижда, че всяка мисъл, желание, представа, нашите сънища, паметта, чувствата са изградени от петте фини елемента. Тези първични идеи за вкус, допир, мирис, звук, светлина и форма са тухлите, градивния елемент от който е изградена цялата наша умствена дейност. Например ако аз сънувам че ям сладолед, този сън е изграден от моите представи за допир - „студено”, вкус - „сладко”, мирис - „ванилия”.

11-15 Петте Велики Елемента - Панча Маха Бхута:

  1. Пространство, етер/ефир – Акаша;

  2. Въздух – Вата;

  3. Огън – Агни;

  4. Вода – Апас;

  5. Земя – Притхви.

Петте елемента (ПАНЧА БХУТА) са по-груба проява на Петте фини елемента, Танматрите. Целия видим свят е изграден от грубите елементи. Петте елемента представят твърдите, течните, газообразните, лъчистите и етеричните форми на материята, които изграждат външния свят на опита, включително физическото тяло. Сетивните органи и органите на действието изпълняват чрез тях съответно своите възприемателни и действени роли. Елементите като принципи на плътността се прилагат към всички нива и имат своите действия, свързани както с ума, както и с жизнената сила. Земята, от една страна, е абсолютно плътен посредник, който не позволява видими движения. От друга страна, пространството е абсолютно фин или възприемащ посредник, който позволява съвършена свобода на движенията. Между тези два полюса са всички възможни степени на плътност, даващи възможност за реализиране на пълния диапазон от преживявания и за проявяването на всички идеи. Самите пет елемента са също манифестации на идеите. Те са различни плътности или полета на изразяване на различни идеи: 1) ЗЕМЯТА манифестира идеята за плътността или стабилността, оказвайки съпротивление при действие. 2) ВОДАТА манифестира идеята за течливостта или течението, което осигурява условия за живот. 3) ОГЪНЯТ манифестира идеята за светлината, осигуряваща възможност за възприятие и за придвижване от място на място. 4) ВЪЗДУХЪТ манифестира идеята за финото движение, проявявайки идеите за време, насоченост, скорост и промяна и давайки основа на мисълта. 5) ПРОСТРАНСТВОТО манифестира идеята за връзката, като дава възможност за взаимообмен между материалните посредници, общуване и самоизразяване. Подобно на различните линии и цветове, с които борави художникът, те са различните посредници, необходими на Космическия Интелект, за да изрази себе си.

Процеса на преминаване от фино състояние към груба форма на проява на елементите се нарича Панчикарана. Процеса е следният: 1. Всеки един от фините елементи (Танматрите) се разделя на две части. 2. Едната част остава цяла, а другата част продължава да се дели на още четири части (осминки). 3. Всяка една от осминките се свързва с останалите половинки от другите Танматри. 4. Така се образуват петте груби елементи (Бхута). Всеки един от грубите елементи съдържа в себе си една втора част от съответния на него фин елемент и по една осма от останалите четири фини елементи:

АКАША – пространство = 1/2звук+1/8допир+1/8форма+ +1/8вкус+1/8мирис.

ВАЮ - въздух= 1/2допир+1/8звук+1/8форма+1/8вкус+1/8мирис.

АГНИ - огън= 1/2цвят и форма+1/8звук+1/8допир+1/8вкус+1/8мирис.

АПАС - вода=1/2вкус+1/8звук+1/8допир +1/8форма+1/8мирис.

ПРИТХВИ – земя =1/2мирис+1/8звук+1/8допир+1/8форма+1/8вкус.

На петте груби елемента съответстват петте сетива – уши, кожа, очи, език и нос. Грубите елементи представляват различните възприятия със сетивата. Например, когато чуем звук, това е елемента Акаша - пространство, или когато помиришем уханието на роза това е елемента Земя. Този процес на образуване на грубите елементи е въведен за да се обясни следният феномен. По принцип всяко сетиво може да възприема само съответстващият на него елемент. С носът ние може само да миришем например. Но защо може да възприемаме елемента вода с очите? Нали водата е свързана със езика? Отговорът се дава със процеса на Панчикарана който описахме пό горе. Тъй като във всеки груб елемент има по малко от всички танматри, той може да бъде възприет от всяко едно сетиво.

16–20. Петте органа на възприятие/ Панча Гянендрии (гяна=знание, индрия=орган). Те представят петте потенциала за изпитване на външния свят. Органите на възприятие пронизват космическия етер и се проявяват в индивидуалните същества. Те са не само индивидуални, но и космични и просто се разполагат в сетивните органи на различните същества. Те се обособяват и развиват чрез процеса на космическа еволюция. Те са: 1.Шротра (уши), 2.Твак (кожа), 3. Чакшу (очи), 4.Джихва (език за вкус), 5.Гхрана (нос). Сетивните органи са носителите, чрез които ние възприемаме танматрите, които ни захранват на едно фино равнище. Фините или външните форми на тези органи съществуват и отвъд ограниченията на физическото тяло и тяхното действие поражда свръхсетивното (екстрасензорното) възприятие. Всеки един от органите за възприятие има своя съответен фин (танматра) и груб елемент:

1) ухо – орган на звука – пространство/етер

2) кожа – орган на осезанието – въздух

3) око – орган на зрението – огън

4) език – орган на вкуса – вода

5) нос – орган на обонянието – земя.

Как точно е станало това съпоставяне на Танматрите и Индриите? Например, как се илюстрира връзката между грубия елемент “вода” (Апас-Бхута), съответния му фин елемент “вкус” (Раса-Танматра) и съответния на тях орган на възприятие “език” (Расана-Индрия). Ако човек стои, няколко минути, с изплезен език срещу слънцето влагата от езика му се изпарява и ако върху сухия език се сложи нещо сладко, горчиво, солено или лютиво, човек няма да усети, какъв точно е вкусът. Но ако се навлажни езика - отново ще може да разпознава различните вкусове. От тук древните изследователи са стигнали до заключението, че водата е свързана с чувството за вкус. Сетивните органи, наречени също органи на познанието, са само възприемащи, не и изразяващи. Тяхната дейност се осъществява чрез съответните органи на действието.

Сега нещо важно! Когато видим например една чаша с вода, в този случай ние не “виждаме” елемента вода а виждаме грубият елемент Огън. Това е светлина, цвят. Грубият елемент Вода когато се усеща със очите, се възприема посредством грубият елемент Огън, защото грубият елемент вода съдържа и известно количество от финия елемент Огън. Благодарение на това ние може да възприемем грубият елемент Вода посредством очите. Кожата е органът, с който се възприема елемента Въздух, но благодарение на това, че грубият елемент Вода съдържа една осминка от финият елемент Въздух, то с помощта на кожата ние може да възприемем грубият елемент Вода. Елементът Вода може да се “усети” дори и с носът, или с ушите. Но правилното сетиво с което се възприема елемента вода това е Езикът, с който се усеща Вкус. И Вкусът е истинската проява на елемента Вода. Вижда се че поне теоретически, с помощта на всяко сетиво може да се възприемат всички видове елементи. Всичко, което знаем за околния свят е посредством нашите сетива. Ако нашите сетива спрат да функционират, то за нас този свят няма да съществува, цялата видима вселена ще изчезне. Точно това се случва с нас по време на сън без сънища. Когато спим нашите сънища са направени така да се каже от нашите “идеи”, представи, спомени, впечатления и т.н., които пък от своя страна са изградени от по-първични “единични възприятия или идеи”, което са в същност Танматрите. И накрая, когато сме в будно състояние всяко едно сложно възприятие е изградено от по-първичните единични възприятия за цвят и форма, звук, допир, вкус, мирис, което са в същност грубите елементи. От казаното по-горе се разбира, защо се казва, че целия видим свят, света, който съществува в нашия ум, всички наши умствени активности, спомени, въображения, сънища, желания, всичко е изградено от петте елемента. Сънищата, спомените, въображението и всички умствени дейности са изградени от фините елементи – Танматрите. Възприятията са изградени от грубите елементи Бхута. Звучи много парадоксално когато се отговаря на въпроси подобни на този: Какво може да купим с парите си например? Отговора на обикновеният човек който не е запознат с теорията на Самкхя, е обикновено, че с пари може да се купи облекло, храна, къща, кола, луксозни предмети, предмети на изкуството, може да се отиде на екскурзия или на почивка в чужбина, и т.н и т.н. Но отговорът на Йогинът би звучал приблизително така: с помощта на пари, човек може да си купи само петте елемента, миризма за носът – тоест земя, вкус за езика – тоест вода, светлина (цвят и форма) за очите – тоест огън, допир за кожата – тоест въздух, звук за ушите – тоест пространство. Нищо друго не може да си купим с парите. Само осезания за сетивата!!!

21–25. Петте моторни органа/Панча Кармендрии (карма=действие, индрия=орган): 1.Вак (говор реч), 2.Пани (ръце), 3.Пада (крака), 4.Упастха (органи за възпроизвеждане), 5.Паю (анус и органи за отделяне на урина).

За всеки един от петте органа за познание съществува и съответен орган за действие. Така Гянендриите и Кармендриите са десет на брой. Петте органа на действието съответстват на петте груби и на петте сетива:

1) уста (изразяване) – пространство/етер - звук;

2) ръка (хващане) – въздух – осезание;

3) ходила (придвижване) – огън – зрение;

4) полови органи (създаване на живот) – вода – вкус;

5) отделителни органи (отделяне, освобождаване от ненужното) – земя – мирис.

Петте органа на действието, или моторните органи, дават възможност да се осъществят различните видове действия. Физическите органи са само структури, които им позволяват да функционират във физическия свят. Тялото е носител, предназначен да даде възможност определени действия да бъдат изпълнени, да позволи на ума да натрупа опит. Тези потенциали за действие се срещат навсякъде в природата и се проявяват по много различни начини. Разликата между телата ни е само един от тях. Съществуват и фини или вътрешни форми на тези органи, които позволяват пряко действие с ума и психически сили като телекинезата (действие чрез мисъл или от разстояние). Моторните органи са само изразяващи, а не възприемащи. Тяхната способност за възприемане се осъществява чрез сетивните органи. Моторните органи са свързани повече с петте груби елемента, чрез които те действат, докато сетивните органи съответстват повече на танматрите, или фините елементи. Моторните органи отразяват активността на прана, или жизнената сила. Индрия означава “принадлежащ на Индра”. Индра е царя на боговете. А когато в индийската митология се говори за “богове” трябва да се разбират органите за осезание и органите за действие, освен ако изрично не е посочено нещо друго. Такъв е начинът на интерпретация на древните писания и това многократно се подчертава в самите писания и от всички известни коментатори на Веданта и Йога. Най-общото правило за интерпретация е - когато се говори за Деви, “богове”, трябва да се разбират органите/потенциалите за възприятие и за действие - Индриите, но само когато са ангажирани с дейности, които спомагат за Себепознание (предписани от свещените писания). Когато се говори за Асури, “демони”, трябва да се подразбират органите/потенциалите за възприятие и за действие - Индриите, но когато са ангажирани в дейности, които отдалечаващи ни от Себепознанието (определени от писанията).

В писанията често се споменава Манас - ума като единадесета Индрия. Причината за това е, че нито едно от сетивата не може да действа самостоятелно. Ние можем да възприемаме само ако ума е съединен със съответното сетиво. Например, ако караме кола и нашето внимание е насочено към разговор с някого ние можем да пропуснем да видим нещо важно на пътя.

13.03.2014