Зала Ом | Йога в центъра на София

Осъзнаване - развиване ролята на безпристрастен наблюдател

Определение за осъзнаване: Способността да се отдръпнем и да наблюдаваме своите физически и умствени дейности. Съзнателно внимание, насочено към различни обекти.

Видове:

Осъзнаването е на 3 нива: 1- знаеш, разбираш, внимаваш; 2- да знаеш, че знаеш; 3- да знаеш, че знаеш, че знаеш (нивото на Учителите на човечеството).

Ползи:

„В Сатянанда йога акцентът е върху осъзнаването - дa станеш свидетел на това, което се случва в собствения ти ум, и на това, което става около теб. Щом се научим и започнем да наблюдаваме какво се случва в ума ни, той просто се успокоява и действа с по-малко страхове, задръжки, комплекси. Когато си с нагласата на свидетел, поставяш дистанция между себе си и ума. Колкото повече се идентифицираш с наблюдателя, който е самото ти съзнание, ти развиваш определена неприкосновеност, която те успокоява. Съзнанието е отвъд тялото, умът и чуствата”. Св Шивамурти Сарасвати.

„Като увеличим своята осъзнатост ще научим повече за себе си. Осъзнаването е ключът към тайната на живота. То никога няма да ви разочарова. Дарява ви с познание, разбиране и дълбочина на характера.“ Свами Шивамурти Сарасвати, книгата „Йога – в търсене на отговори”

Йога и осъзнаване, Свами Сатянанда Сарасвати „Систематичен курс по йога”, том І, превод ЙС Мудита:

За повечето хора думата „осъзнаване” означава просто „осведоменост, знание”. Ние често говорим: „Аз осъзнавам това и онова”, имайки предвид, че знаем за него. 
Осъзнаване в широк смисъл на думата означава „разбирам, знам, чувствам това, което се случва около нас”, както и „знам това, което се случва вътре в нас”. В Йога то също означава знание, но и още нещо … Когато „знаем” за това, което се случва с нас, ние се намираме на първия етап на осъзнаването. Когато започнем да разбираме все-повече и повече живота, съотнасянето на нещата едно към друго, започнем да виждаме фундаменталното единство във всичко съществуващо, у нас по естествен начин се развива по-голямо осъзнаване. Когато това се случи, ние преминаваме отвъд бариерите и ограниченията на ума. 
Преди да продължим с обясняване на значението на думата „осъзнаване”, нека накратко да отбележим какво е съзнанието. Всяка форма на живот се явява средство за проявление на съзнанието. Било то клетка, растение, животно или човек, съзнанието е вътрешно присъщо на самата природа на всички живи същества. То се проявява на различни нива. Клетките и растенията изразяват съзнанието на зародишно ниво, докато човекът изразява съзнанието на много по-сложно ниво. Съзнанието е едно и също, но потенциалната възможност за неговото изразяване е различна. Растенията притежават усещания (както бе доказано от науката), но не могат да се преместват, животните притежават и усещания, и подвижност. Човекът също притежава тези качества, но в него има заложена още една способност – осъзнаване, която му позволява да се проявява и да разкрива най-висшия си потенциал. Съзнанието не се променя. Разширява се само формата му на изразяване. 
Човек може да повиши своето осъзнаване, да преодолее ограниченията (или по-скоро границата, която повечето от нас смятат за непреодолима) и да реализира по-високите потенциални възможности на съзнание. Доколкото знаем, животните са неспособни да се осъзнават. Те притежават потенциал, но са напълно неспособни да го видят, защото така са устроени. Те не притежават оборудване. Ще приведем една аналогия. Пространството около нас е пронизано от електро-магнитни вълни разпространявани от радиопредаватели. Но можем ли да ги възприемем непосредствено? Може ли камъкът или дървото непосредствено да слушат транслираната симфония? Не, това е невъзможно. В нашето тяло, в дървото и камъка няма необходимото оборудване. Вълните съществуват, но ние не можем да се настроим за тях. Съществува потенциал, но ние не можем да го използваме, защото сме ограничени от нашите възприятия. 
Съзнанието съществува във всички форми на живот, но само хората притежават способността да знаят за него. Казва се, че съзнаието спи в камъните, дреме в растенията, пробужда се в животните и може да се развие напълно в човека. Човекът може да знае, че е напълно пробуден. 
Да определим сега по-конкретно какво разбираме под „осъзнаване” в Йога. Осъзнаването е способност да наблюдаваме като страничен свидетел своята умствена и физическа активност. Когато човек осъзнава, той става свидетел на своите действия – както вътрешни, така и външни. За хората, които никога не са преживявали това състояние на свидел е трудно да разберат, но онези, които са го изпитали дори и за няколко секунди, разбират за какво става дума. Смисълът на това понятие е много дълбок. Ако ние сме в състояние да наблюдаваме какво прави тялото и умът ни, това означава, че нашата същност е извън тялото и ума. Това означава, че съществува нещо, което е способно да наблюдава, нещо на заден план, свидетел на действията на тялото и ума. Дори и малка опитност в това е достатъчна за да промените вашата представа за себе си. Тази опитност пробужда в нас познанието, че дълбоко в нас съществува свидетелското начало. Малко са хората, които преживяват това начало, защото сме склонни да се загубваме в действията на тялото и ума. Именно това свидетелско начало в Йога се нарича – осъзнаване. 
Чрез осъзнаването ние придобиваме способност да наблюдаваме себе си и да видим колко повърхностна в действителност е нашата личност – припознаваща се с ума и тялото. Осъзнаването ни води към разбирането за това, каквa е нашата същност – то е нещо друго, различно от тялото и ума. Тялото и умът са само наши груби обвивки. 
Йога се стреми да повиши осъзнаването, така че човек да може да наблюдава телесните и умствените процеси сякаш гледа телевизор. Мислите възникват като телевизионни програми. Да вземем следната аналогия. Когато гледаме телевизор, повечето от нас знаят, че не са участници в предаването, а са част от аудиторията. Ние, в момента на гледането, не сме въвлечени в действието. Но ако филмът или предаването са интересни за нас, то тогава може да се потопим неусетно и напълно в него и да забравим, че сме зрители. Ние ставаме част от представлението. В живота нашият мисловен процес прилича на хубав и интересен филм – кога емоционален, кога възбуждащ, друг път – тъжен. Каквото и да е неговото съдържание, той е толкова привлекателен, че повечето от нас прекарват 24 часа в денонощието напълно погълнати от мисловните процеси, загубили се в представлението разигравано от нашия ум. Дори и сега четящите тези редове са по-скоро въвлечени в мисловните процеси, отколкото странични наблюдатели. Напълно ли се отъждествявате със своите мисли в настоящия момент? По-скоро да. Разбира се не е толкова лесно да устоиш на хипнотичното очарование на ума и просто да наблюдаваш мислите, да осъзнаваш. Когато филмът или телевизионната програма завършат, ние автоматично си спомняме, че сме само зрители, а не участници. Но всички ние, още от самото ни раждане, сме се загубили в играта на ума и поради това не си даваме сметка за повърхностната му природа. Ние смятаме, че нашето същество – това е умът, неговата активност и тялото. Но в същото време ние притежаваме способност да се отстраним от спектакъла на ума и да го наблюдаваме като безпристрастни свидетели. Йога определено е насочена към това свидетелско начало в нас. 
Много хора биха задали въпроса: „За какво въобще ми е нужно да развивам способност да наблюдавам собствените си мисли?” Защото, когато човек стане по-осъзнат и стане свидетел на собствената си активност, се случват невероятни неща. Той започва да разбира, че преди, това е било непостижимо. Осъзнаването може да му открие нови измерения на битието. В настоящия момент повечето хора пребивават в капаните на собствения си ум, точно така, както и персонажът на филма е ограничен от ролята и филмовата лента. Ако героят можеше да се материализира и да стане триизмерна личност, то той би бил способен да излезе от пределите на двуизмерните си ограничения. Тогава представата му за съществуването изцяло щеше да се промени. Неговата роля ще е излязла извън рамките, замислени от сценариста и концепцията на филма, извън пределите на всичко, подлежащо на разбиране в заложените рамки. 
Самоотъждествяването ни с ума и тялото ни държи в ограничената сфера на битието. Ние самите сме се заключили в затвор, като в същото време у нас се намира ключът, чрез който да излезем на свобода. Освобождавайки се от оковите на личността, ума и тялото, ние ще можем да се настроим на по-високи и по-свободни измерения на битието. Ключът към нас самите е в осъзнаването.
Съзнанието съществува във всеки от нас. Ние не го създаваме, не го изработваме. То просто съществува, всичко което трябва да направим, е да се настроим на неговата честота, като се научим да се осъзнаваме. В действителност ние не можем да разширим съзнанието, защото то е бекрайно и вездесъщо. Как можем да разширим нещо, което е безкрайно и присъства във всичко? Единственото, което можем да направим, е да разширим собственото си осъзнаване, като се отъждествим със съзнанието. 
Съществува заблуждение, че съзнанието е функция на мозъка и зависи от него. Много хора мислят, че ако няма мозък, няма да има и съзнание. Разбира се ние нямаме за цел да доказваме или отхвърляме тази теза. Но ако вие развивате своето осъзнаване, вие безусловно ще дойдете до познанието за това, как съзнанието може да наблюдава активността на ума, на мозъка, дали мозъкът наистина е неговия хазяин или основен инструмент. Съзнанието трябва да се намира извън мозъка, извън ума – за да е способно да ги наблюдава. Това, че обикновено съзнанието се свързва с активността на мозъка и органите на чувствата, обеснява нашето незнание за природата му. 
Ние никога не се срещаме директно със съзнанието, тъй като нашата ежедневна активност го маскира и скрива. Ако ние видим книга, естествено е да допуснем, че я виждат нашите очи. Но в действителност не е така. Очите са само междинен инструмент между външния свят и съзнанието. В действителност, виждащото е именно съзнанието. Когато слушаме нещо е естествено да допуснем, че слушат нашите уши, но те действат единствено като междинен инструмент. Вижда и чува дори не и мозъкът, тъй като и той е само инструмент. Сетивните органи и мозъкът са само приемници, преобразуватели и предеватели. Да се върнем към нашия пример с радиоприемника. Радиоприемникът приема електро-магнитните вълни и ги преобразува в звукови колебания, които ние сме способни да чуем. По-точно това правят сетивните органи – те не могат да слушат, виждат, чувстват, възприемат вкуса и миризмата. Те могат само да възприемат данните, да ги преобразуват в подходящи сигнали и да ги предават към мозъка, чрез който да се възприемат от съзнанието. Без съзнание никой от нас не може да прави каквото и да е. Бихме били безжизнени и не бихме узнали каквото и да е. 
Западната философия смята умът за центъра на човека; разумът е съсредоточен в човешката личност. В Йога по-важният и фундаментален аспект е съзнанието. То е безкрайно. Нашата най-дълбока същност е безгранична – това е съзнанието. Тя не е умът. Умът просто е инструмент на съзнанието и поддържа нашата ограничена личност. 

Развиване на осъзнаването Нужно е да напомним, че не е необходимо да убеждаваме себе си в каквото и да било или да си самовнушаваме. Ако се занимавате с Йога, то осъзнаването ще дойде автоматично или по-точно казано, ако правилно изпълнявате практиките, то осъзнаването постепенно ще се развие. Има много и различни методи за повишаване на осъзнаването в йога – карма-йога, бхакти-йога, мантра-йога, крия-йога и т.н. Всички те използват различни подходи за постигането на една и съща цел.

Когато изпълнявате асани и пранаяма или практикувате медитация с методите, които са ви познати, основният акцент трябва да бъде в осъзнаването. Това означава, че вниманието ви трябва да бъде насочено към конкретна функция или активност. Това означава, че вниманието ви е фиксирано върху нещо конкретно, например дишането и при това вие знаете, че то е фокусирано върху това действие. С други думи, ако вие осъзнавате своето дишане, то вие сте осведомени за него и наблюдавате този процес. Вие се отдръпвате и наблюдавате какво се случва във вас. Това е първото стъпало по стълбата към по-висшето осъзнаване. Започвате да се превръщате в свидетел на активностите на тялото. С времето ще придобиете способност да бъдете свидетел на активността и на ума, а постепенно и на по-дълбоките му акспекти, които сега може би считате за невероятни. Ако правите телесно движение и в същото време не си давате сметка, че вашето тяло се движи и не наблюдавате това движение, това означава, че вие не се осъзнавате. Да бъдеш свидетел означава – да осъзнаваш. Да бъдеш напълно въвлечен в действията си и да се отъждествяваш с тях, означава, че не си осъзнаващ се. 

В заниманията по Йога осъзнаването е необходимо и без него 90% от практиката губи своето благотворно действие. Ако сте разпилени, обезпокоени или нещастни, не се разстройвайте. Ако докато правите асани ви залива поток от мисли, въпреки че ние ви съветваме да осъзнавате дишането, в никакъв случай не се притеснявайте. Просто наблюдавайте потока от мисли и дишането, бъдете свидетели, осъзнавайте ги.     Практиките от асани, пранаяма и медитация развиват временно осъзнаване. Те дават на човек първоначална представа за това, какво е осъзнаване. Необходимо е доста време и старание, за да станете свидетели на действията и мислите си в течение на целия ден. Затова, изпълнявайки практиките на Йога, осъзнавайте това, което правите. Главната цел на Йога се състои в това да ви разкрие и да ви научи да осъзнавате своите по-дълбоки аспекти.
28.10.2013