Зала Ом | Йога в центъра на София

Дихателни практики - контрол и разширяване на праната, жизнената енергия

Прана: Праната е виталната, жизнената енергия, съдържаща се навсякъде в природата и благодарение на която съществуваме. Какво е жизнената сила? Това е първата проява на съзнанието в материята. Нарича се прана, което означава “първа единица”. Нещо като аналог на праната откриваме в теорията на струните (strings theory) в съвременната физика, която смята, че мънички вибрационни енергийни единици, наречени образно струни с размер по малък от размера на атома са градивните елементи, които изграждат всичко във вселената. Цялата вселена е жива, пулсираща от праната. Праната като универсална първопричина, може да е в подвижно или статично състояние, но тя е зад всеки аспект на съществуването – от най-висшия до най-нисшия. За нас най-финото проявление на праната е движението на човешката мисъл, а най-грубото е движението на белите дробове.

Прана ниграха – начални практики за контролиране на дъха и праната На физическо ниво това е контрол на дишането, при което се разширява осъзнаването за праната. Това е подготовка за практикуване на пранаяма и започва с осъзнаване на естественото дишане (например броене на дъха), увеличаване на дихателния капацитет, усвояване на основните видове дишане, контролиране - удължаване на дишането, ритмично дишане, и т.н. Нервната система получава по-голямо количество енергия, което е необходимо, за да се понесат ефектите от висшите техники в пранаяма. Контролът върху дишането има хармонизиращо въздействие върху здравето чрез въздействието си върху мозъчните полукълба. Когато се усвои контролът на праната, дихателните практики вече стават пранаяма.

Пранаяма е комбинация от две думи – прана, жизнена енергия и аяма, разширяване, т.е пранаяма са дихателни практики, които събуждат, балансират и разширяват праната в организма, за да мине човек отвъд нормалните си граници и ограничения и да достигне по-високи нива на вибрационна енергия. Основните видове дихателни практики са: балансиращи, енергетизиращи, успокояващи и охлаждащи. Форми на пранаяма: вдишване, издишване и задържане. Първоначално се работи само с двишването и издишването.

Ползи от дихателните практики: Практикуването на пранаяма повишава капацитета на дишане, подобрява жизнените функции на целия организъм и води до постигане на релаксация и намалавяне на умствените и емоционални смущения. - Между дишането и ума има много тясна връзка - ако въздействаме на едното от двете, ще повлияем и на другото. Ако контролираме дишането, ще контролираме и ума. Няма друго, което да има такова пряко и бързо действие върху ума, мозъка и нервната система. Бавното и ритмично дишане води до релаксация - успокоява ума, намалява нервното напрежение, предизвиква алфа вълни в мозъка и намаляване на напрежението в мускулите. - Това е важен метод за лекуване на психологически заболявания, депресии и различни зависимости и е много ефективно средство за издигане на нашето съзнание. Колкото повече е праната, толкова повече раздразнителността и негативността намаляват. -Премахва замърсявания и от петте вида тела - физическото, праничното, менталното, психическото и каузалното. - Когато се диша с повече от 15 дъха/мин – продължителността на живота намалява (напр. кучета, птици). Когато се диша с по-малко от 15 дъха/мин – продължителността на живота се увеличава (напр. костенурки, слонове). - Пранаяма не непряк метод за работа с ума и мозъка. Голямата част от мозъка са спящи области (между 90 и 95%) и има голям хаос в енергията, който не може да се балансира, ако не се регулират енергийните канали (надите) в праничното тяло. Това става чрез пранаяма. - Пранаяма помага и за ускоряване еволюцията на мозъка – волевото/ съзнателното дишане се извършва от кората на мозъка и така се активират и съседните зони. При това се съединяват съзнанието и праната, развива се нагласата на наблюдател и се разширява съзнанието. Този който практикува редовно пранаяма има сила, кураж, ентусиазъм, жизненост и добра концентация на ума. „Йогина измерва живота си не с броя на годините си, а с броя на своите вдишвания.”

Общи правила за практикуване на дихателните практики: Дишаме само през носа, ако изрично не е указано друго. Нужно е известно ниво на здраве, особено на дихателната система, за да се започне пранаяма безопасно и ефективно. Никога не бива да се насилваме отвъд нашите физически възможности при правенето на пранаяма, тъй като белите дробове са деликатен орган и лесно може да се увреди. Практиката ни следва да бъде адекватна на нивото на нашите способности – постепенност и редовност. Ако сме слаби, пранаяма трябва да е минимална или въобще да не правим пранаяма. Ако сме силни можем да правим повече. Винаги внимателно обмисляйте и адаптирайте практиката си от пранаяма към актуалното си здравно състояние така, че да не натоварвате ненужно своето тяло. Например медитацията по време на болест може да бъде от помощ, а пранаяма – не особено, ако боледувате от респираторно заболяване. Когато белите дробове боледуват, не ги натоварвате допълнително. Също както не бихме отишли да бягаме 5 километра, ако сме болни. Дихателните практики се правят след асаните и преди релаксация/ медитация. В ежедневието – правилното дишане е диафрагмено и през носа.

Механика на дишането: Дишането като физиологичен процес обаче не обхваща само обмяната кислород и въглероден диоксид в белите дробове. Това се нарича външно или белодробно дишане, но освен него има още два вида дишане: транспорт на газовете и вътрешно или тъканно дишане.

Диафрагмено дишане

Белодробни обеми

Външно дишане. Външното дишане, за което стана въпрос, се осъществява освен от белите дробове и от гръдния кош. Тъй като интраплевралното налягане е по-ниско от атмосферното, белия дроб следва пасивно промяната на обема му, която се осъществява от мускули, обединени под общото наименование дихателна мускулатура. Външното дишане има две фази: вдишване и издишване. Основните мускули, които осъществяват вдишването са диафрагмата и външните междуребрени мускули. Тяхната функция е да преодолеят тежестта на гръдния кош, еластичното съпротивление на ребрените хрущяли и белодробната тъкан, и съпротивлението на коремните органи и коремната стена. Чрез движението си надолу, диафрагмата има най-голямо участие в увеличаването на обема на гръдния кош. Когато тя се съкращава, обемът на гърдите и дробовете се увеличава и външният въздух нахлува в така създадения вакуум. Разширяването на алвеолите е хомогенно в целият обем на дробовете. Междуребрените мускули повдигат предния край на ребрата и ги завъртат навън и нагоре, с което разширяват гръдния кош в предно-задна посока. Издишането в покой протича напълно пасивно. Преодоляните по време на вдишане съпротивления са достатъчни, за да върнат гръдния кош в изходното му положение, което повишава налягането в белия дроб над това в атмосферата. При усилено дишане обаче, издишането става също активно, под въздействието на мускули, наречени експираторни. Най-важните от тях са коремните мускули и вътрешните междуребрени мускули.

Транспорт на газовете. Следващия вид или по скоро етап от процеса на дишане, включва транспорта на газовете от белите дробове към всички тъкани на организма и обратно. Той започва в белите дробове, през които преминава малкия кръг на кръвообръщението – изтласкваната от дясната камера на сърцето венозна кръв. Обмяната на газовете между алвеоларния въздух и кръвта в белодробната капилярна мрежа (алвеолите) протича пасивно чрез дифузия т.е. газът от участъци с по-висока концентрация преминава към тези с по-ниска, докато концентрациите се изравнят. Най-голям е броя на алвеолите в долната част на дробовете, тъй като формата им е като правоъгълна пирамида, т.е. дишането с долната част на дробовете е най-ефективно. Основната част от преминалия в кръвта чрез дифузия кислород се пренася свързан по химичен път с хемоглобина в червените кръвни клетки (еритроцитите). Колкото по-богата е кръвта на червени кръвни клетки, толкова повече кислород ще бъде доставен до тъканите. Поради гравитацията, количеството на еритроцитите е по-голямо в долната част на белите дробове и това е още една причина за ефективността на диафрагменото дишане. Достигналата до тъканите артериална кръв, отново по пътя на дифузията отдава част от кислорода и поема въглероден двуокис, който е продукт на обмяната на белтъчини, мазнини и въглехидрати. Количеството му е правопропорционално на интензивността на обменните процеси.

Тъканно дишане. Тъканното дишане обхваща всички процеси на използването на кислорода в окислителните реакции на клетките и образуването на въглероден двуокис.

БЕЛОДРОБНИ ОБЕМИ И КАПАЦИТЕТИ. В зависимост от промяната на обема на гръдния кош, в белия дроб нахлува и излиза определено количество въздух – това са т. нар. белодробни обеми. Има 4 основни белодробни обема: 1) Дихателен обем: Това е въдухът, който се поема и издишва при дишане в покой, обикновено около половин литър. До алвеолите обаче достига само част от него – около 150 ml, тъй като останалата част остава в дихателните пътища. 2) Инспираторен резервен обем: Максималния обем въздух, който може да бъде вдишан допълнително след едно нормално вдишане – около 2-3 l. 3) Експираторен резервен обем: Това е максималния обем въздух, който може да бъде допълнително издишан след едно нормално издишане – около 1 l. 4) Остатъчен обем: Обемът въздух, който остава в белия дроб след едно нормално издишане – около 1-2 l . Освен белодробните обеми има и 4 белодробни капацитети: 1) Тотален белодробен капацитет: Това е обемът въздух, който се намира в белия дроб след едно максимално вдишане – около 6 l. 2) Витален капацитет: Максималния обем въздух, който може да бъде издишан след максимално вдишане. 3) Инспираторен обем: Количеството въздух, което може да бъде вдишано след обикновено издишване. Забележете от графиката, че той може да се увеличава. 4) Функционален остатъчен капацитет: Количеството въздух, което остава в белия дроб след нормално издишане. Благодарение на него обмяната на газовете в белия дроб може да продължи и по време на издишването и в паузите между вдишването и издишването. Дихателните обеми и капацитети зависят основно от антропометричните данни на човек и носят информация за силата на дихателните мускули и функционалното състояние на дихателната система като цяло. При тренирани индивиди тоталния белодробен капацитет, наречен още жизнена вместимост, е доста по-голям от нормалните 6 l.

21.10.2013