Петте ями: Астея - отсъствие на подтик към присвояване
Този който е свободен от подтик към присвояване придобива истинските богатства.
-- Патандажали, Йога сутри, 2:37
Желанието, или искането, е коренната причина за присвояването.
-- Св. Шивананда
Въпроси за размисъл:
- Дали сме доволни от това, което придобиваме с честни средства? Или имаме мнение, че с честни средства човек постига по-малко, отколкото с нечестни?
- Дали се случва да пожелаем да имаме нещо принадлежащо на друг човек и да мислим как да го получим, или вземем, или просто го вземаме?
- Дали се случва да вземаме неща, които като че ли нямат конкретен собственик – обществени, без да имаме разрешение?
- Дали се случва да вземаме на заем и да задържаме по-дълго от уреченото?
- Какви са нуждите ни и с какво разполагаме? Дали не натрупваме неща? Колко са ненужните неща, с които сме заобиколени? Защо задържаме неща, които отдавна вече не употребяваме?
- Когато пазаруваме – какво купуваме? Презапасяваме ли се? Изхвърляме ли храна?
- Дали си поръчваме/сипваме повече храна отколкото можем да изядем?
- Правим ли разлика между желания и нужди?
- Дали не се случва да открадваме от времето на другите? - като караме хората да ни чакат? или хронично закъсняваме?- или като ги отклоняваме от/забавяме за уречена среща, задача?
- Когато говорим, позволяваме ли на другите да се изкажат? Не говорим ли прекалено много? Дали не ангажираме ли вниманието на другите без да се съобразяваме дали те го желаят?
- Дали отдаваме пълното си внимание на работата си, когато сме на работа?
- Колко време отделяме на близките си? Дали не претупваме набързо задълженията си към тях?
- Дали не скриваме самоличността си когато това ни ползва, но пък я изтъкваме когато е в наш интерес?