Зала Ом | Йога в центъра на София

Бъдете отворени и искрени: 7-ми йога принцип за позитивна трансформация на умствените модели и постигане на умствено и емоционално здраве.

„Старайте се да сте отворени към хората. Изразявайте истинските си чувства, колкото можете повече. Когато се опитваме да сме това което не сме, когато се опитваме да впечатляваме хората, когато се опитваме да скрием истинските си чувства, започваме да изпитваме умствено напрежение и отчужденост. Изостря се настройката „аз срещу света“. Помнете, че дори най-лишените от чувствителност хора усещат в някаква степен, когато някой се опитва да скрие себе си, или крие някаква тайна вина, защото вероятно те самите имат такава тайна.“

От: "Систематичен курс по древни тантристки техники на йога и крийя", Свами Сатянанда Сарасвати


Определения за честност и искреност на Оксфордския речник:

  1. Качеството честност/искреност; да не криеш информация и чувства;

  2. Способността да изслушваш различните идеи на хората, да мислиш за тях, да ги приемаш;

  3. Способността да не оставаш затворен, или покрит/скрит.


Как да бъдем искрени? Казват, че искреността е най-добрата политика. Да бъдеш искрен с другите и със себе си е трудно и мобилизиращо. Да си чувствителен към чувствата на другите, да виждаш неудобните истини за себе си, да си политически ангажиран, всичко това изисква търпение, будност и упорита работа.

  1. Разберете механизма на неискреността. Повечето хора се научават на неискреност още като деца, когато започват да разбират че различните начини на поведение довежда до различни резултати. Например да казваме определени неща (или да не казваме определени неща) ни носи одобрение и награда, или неодобрение и наказание. Постигането на желани резултати с нечестни средства винаги е лесно изкушение. С времето, моделът на мислене, задействаш такова поведение, става толкова несъзнателен и автоматичен, че етиката и негативните последици остават незачитани. Неискреността често става средство:
  1. Признайте си минали нечестни постъпки. Въпреки че да се връщаме към миналото и да си припомняме грешки си ще ни накара да почувстваме вина, това е начинът да спрем да лъжем. Ако се чувствате виновни за нещо минало - поправете грешките си. Например, ако сте задържали нечии пари, върнете ги на собственика, или ако това не е възможно дарете ги за благотворителни цели. Ако сте излъгали някого, извинете се и изчистете отношенията си.

  2. Бъдете искрени в мислите си. Може да изглежда глупаво или смешно, но предразсъдъците и предубежденията замъгляват истината: пречат ни да видим нещата каквито са, или да възприемаме това което четем, виждаме или чуваме. Там където е необходимо подлагайте на съмнение и бъдете скептични. Когато сте решени да общувате искрено и да разбирате истината, може би скромно ще осъзнаете че голяма част от нещата които сте смятали за познание, са всъщност сбор от предположения, общоприети мнения и самонадеяност. Спомнете си думите на Исус: „Нека устата ти не изрича това, което очите ти не са видели.“

  3. Практикувайте искреност в малките неща, особено когато „оцветяването“ на фактите изглежда без значение. Ситуациите варират от това да казваме истината до това да избягваме такива дребни несъзнателни неща като да вземем по невнимание нечия химикалка, или да откъснем ябълка от дървото на съседа. Абрахам Линкълн е известен с това, че не е задържал дори най-дребните монети, които не са му принадлежали. Така си е спечелил прозвището „Честният Ейб“. Честността в малките нещо изгражда навика за честност въобще.

  4. Упражнявайте се в тактичност. Всички знаем, че ако сме искрени в буквалния смисъл можем да нараним чувствата на другите и да огорчим приятелите си. Такава искреност може да бъде и погрешно прието за критика, или за липса на покрепа. „Бялата лъжа“ е съблазнителна, особено когато се отнася до нашите най-близки и любими хора. Но, все пак ние можем да бъдем искрени като творчески подхождаме към начините за изразяване на истината.

  1. Намерете баланса между прекалената откритост и пазенето в тайна. Да сте искрени не означава, че трябва да разкривате подробности относно всички ваши дела, а още повече за чуждите. Някои страни на известната ви информация трябва да не се излагат на показ, било защото те засягат трети лица, било защото те не касаят хората, с които разговаряте. Например, да се премълчи пред интимния приятел за предишен брак, или дете, е неприемливо и дори осъдително. Решението, какво да бъде разкрито и какво не, е лично. За да може преценката ни да е правилна, добре е да се запитваме: „Как ще се чувства той/тя на мое място?“

  2. Честността ни прави уязвими, защото разкриваме пред другите грешките и слабостите си. Другите могат да ни критикуват още по-болезнено и да ни отхвърлят. Истината често боли, но искреността и честността изграждат характера и доверието, а това утвърждава себе-уважението и подобрява взаимоотношенията.

От „Позитивна психология“

Подбор и превод: Снежанка Милошева

←Обратно…