Зала Ом | Йога в центъра на София

Приемайте другите: 1-ви йога принцип за позитивна трансформация на умствените модели и постигане на умствено и емоционално здраве.

„Правете усилия да приемате другите хора напълно – такива каквито са. Опитайте да гледате на другите не просто като на обекти, които могат да ви донесат някаква полза. Опитвайте да приемате хората като действащи съобразно техните умствени настройки. Това, което виждате от тях е само външното проявление на техните умствени програми. Те не са различни от вас, само програмата им е малко по-различна. Вие осъзнавате за себе си, че зависите от вашата умствена програма/вашите умствени настройки, но някои други хора може би все още не го осъзнават. Ако имате способността да приемате другите, или съзнателно развивате тази способност, в замяна те ще ви приемат също. Учете се да се смеете над себе си, над поведението си, над остарелите си разбирания.“

От: "Систематичен курс по древни тантристки техники на йога и крийя" Свами Сатянанда Сарасвати


Даниел Милър, поет, художник и лектор споделя:

Може би ако разбираме ползите от приемането на другите такива каквито са, ще бъдем по-мотивирани да опитваме:

1. Спестява ни негодувание, възмущение, яд, обида, разногласия, препирни. Кой обича да му бъде казвано какво да прави и как? Това не е ли като да ни казват че не сме достатъчно добри!

2. Печелим близост. Когато хората знаят, че ги приемаме напълно, взаимното доверие расте, те се отварят към нас. Това подобрява взаимоотношенията ни с близките ни – децата, родителите, съпрузите/съпругите, приятелите.

3. Развиваме се като личности. Разширяваме кръгозора си, освобождаваме се от недостатъци и отваряме пространство за развиване неповторимите ни личностни качества и таланти.

4. Помага ни да се освободим от подтика към свръх-контролиране и от непосилните отговорности свързани със свръх-контрола.

5. Печелим повече спокойствие и ведрост.


Ето и един откъс от книгата "Бархетния заек" на Марджъри Уилиямс:

„Истинският ти не е това, както си направен.- каза Кльощавия Кон. То е нещото, което ти се случва. Когато детето те обича дълго, дълго време, не само за да си играе с теб, а те обича истински, тогава ти ставаш истински.

- Това боли ли? – попита Заекът.

- Понякога. – каза Конят, защото той винаги казваше истината. Когато си истински, за тебе не е важно дали те боли.

- Това се случва всичкото отведнъж ли, както когато се нараняваш, или малко по малко? – попита той.

- Не, не се случва отведнъж. Ставаш такъв. Отнема много време. И затова не се случва на тези, които лесно се счупват, или които имат остри ръбове, или които изискват много внимателно отношение. Като цяло, докато станеш Истински, козината ти почти е из-обичана, очите ти са изпадали, ставите ти са отслабнали и се клатушкат. Обаче тези неща в същност нямат никакво значение, защото като станеш истински, можеш да си си грозен, освен за такива които не разбират.“


„Приятел е този, пред който можеш да излееш цялото си сърце, с когото заедно можете да отсявате плявата от зърното и да мелите заедно, знаейки че внимателни ръце ще пресеят смляното, ще запазят което струва да се запази и внимателно ще духнат ненужното.“

-- Джордж Елиът


„Защото, в края на краищата, най-доброто нещо което човек може да направи е когато дъждът вали, да го остави да вали.“

-- Хенри Уъдсуърт Лонгфелоу

←Обратно…