Зала Ом | Йога в центъра на София

Петте ями: Апариграха - отсъствие на алчност

palm

Този, в чието съзнание отсъства алчността, придобива познание за първопричините и целта на живота.

-- Йога сутри, Патанджали, 2:39

АПАРИГРАХА И ПРОМЯНАТА

В живота има моменти когато е назрял момента да се освободим от излишния багаж. Това е естествен закон. Тялото ни не задържа излишък от отпадни продукти, то винаги поддържа баланса. Но по отношение на ума не сме способни на същото.Натрупваме и се задръстваме със всичко, което ни се струва полезно и необходимо; не изхвърляме излишното от ума си. И тъй като не сме способни да се освобождаваме от вътрешните натрупвания, ние започваме да се страхуваме от промяната.В процеса на практикуване на йога-садханата, започваме да осъзнаваме кое е отпадъчния материал и кое е полезно и започваме да освобождаваме ума от ненужното. 80 % от съдържанието на ума е безполезно. Гневът, лошата помисъл, омразата и ревността, скръбта и неудовлетворението – всичко това въздейства преди всичко на нас самите, защото ние сме тези които ги изпитват и преживяват. Затова трябва да има и процес на очистване. Апариграха, ямата чието значение е ненатрупване, е тъкмо този процес. Някои хора смятат, че нейния смисъл е да се живее в бедност и мизерия и да не се придобиват нещата, които носят удоволствие. Това мнение може да е много разпространено, но апариграха е преди всичко умствена настройка. Не натрупвайте ненужните неща, които нямат отношение към живота ви. Освобождавайте се от тях чрез самоосъзнаване, садхана и дълбок размисъл. Като се освобождавате все повече и повече от умствените натрупвания, ще забележите, че съпротивлението ви срещу промени ще намалява и ще откриете че можете да „плувате“ от една ситуация към друга с лекота. Промяната е трудна само когато има задържане на ненужни натрупвания. Ако започнете да се освобождавате от задръстващите ви натрупвания, ще видите как започват да стават естествени промени в живота ви и започвате да изпитваме естествена радост и умиротворение. Животът просто тече.

-- Свами Ниранджан, Новогодишно послание, януари 2003

aparigraha2

Свами Вибхути за Апариграха

Yoga Magazine, (превод С. Милошева, със съкращения)

Днес хората са обладани от нездравото желание да натрупват притежания, без да осъзнават, че заедно с тях натрупват и вътрешно напрежение и ненужен умствен багаж. Силното желание да се притежават неща, хора и идеи е свързано с неудовлетворението от това, което имаме. То създава много и различни безпокойства. Придобиваме собствености, а след това живеем със страх да не ги изгубим. Когато загубим някакво притежание изпитваме болка. Най-често, извънмерното желание за притежаване и натрупването на притежания е свързано в някаква степен с накърняване на чуждо пространство, с отнемане на права, или със злоупотреба с околната среда. Но най-важното е, че егоизмът, алчността и неправомерното използване на блага замърсяват, затварят и закоравяват сърцата ни, изкривяват възприятията ни за света и хората. Те стават източник и на заболявания. Егоцентричното заграбване отдалечава човека от идеята за връзката му с всички хора и го лишава от преживяването на единството.

Колкото по-малко притежаваме в материалния свят, толкова по-леки, свободни и щастливи ще се чувстваме вътре в себе си - там където са истинският мир и неподправените богатства като любов, разбиране, приемане и състрадание. Вместо да натрупваме за себе си, можем да се опитваме да се освобождаваме от нездравото прилепване към илюзиите и да отворим сърцата си за споделяне с другите. Тогава ще установим, че качеството на съня ни се е подобрило, или че сме в по-добро здраве. В сърцата си ще изпитаме радостта от даването, умът ни ще изпита покой и ще се отворим за получаване на фино ниво. Естествено, определено количество материални притежания са необходими за задоволяване на ежедневните ни нужди, за нормалното протичане на живота ни. Важното е да осъзнаем, че положителното мислене, интелигентното общуване, даването на другите и подчинението на Божия план са не по-малко жизнено-необходими.

Санскритската дума за даване е даан и тя означава не само споделянето на земните блага, на материалните ресурси и на духовните източници, но още и че трябва да използваме притежанията и богатствата си за благородни цели – за изхранване и издигане на другите, за опазване на околната среда. Богатствата, които са ни дадени, не са наше притежание – както казва св. Сатянанда, ние сме само един вид довереници и посредници за добрините и благата, с които Бог ни е дарил. А от друга страна, природата ни възвръща многократно всичко, което ние даваме.

←Обратно…