Зала Ом | Йога в центъра на София

Петте ями: Ахимса - ненавреждане (Махатма Ганди и ахимса)

ПЪРВО ВИ ИГНОРИРАТ, ПОСЛЕ ВИ СЕ НАДСМИВАТ, СЛЕД ТОВА ВОЮВАТ С ВАС, НАКРАЯ ВИЕ ПЕЧЕЛИТЕ, ахимса, сатяграха

ПЪРВО ВИ ИГНОРИРАТ ПОСЛЕ ВИ СЕ НАДСМИВАТ СЛЕД ТОВА ВОЮВАТ С ВАС НАКРАЯ ВИЕ ПЕЧЕЛИТЕ

МАХАТМА ГАНДИ И АХИМСА - ПРИНЦИПЪТ НА НЕНАСИЛИЕ

Мохандас Ганди е бил известен като Махатма – Велика душа. Философията му се основава върху принципа на ахимса – ненасилие, или липса на желание да убиваш или да нараняваш. Ахимса отразява дълбоката човешка необходимост от ненасилие. Всички живи същества обичат живота, всички живи същества страдат когато има разруха, всички живи същества обичат приятните преживявания и не обичат болката. Ахимса е начин да се мисли, говори, действа и живее с дълбоко уважение към всички живи същества.

Ганди обединил народа на Индия в една програма за масово неподчинение към Британското законодателство. За Ганди най-важно било индийците да не използват нито насилие, нито да се поддават на омраза в тяхната борба за свобода. Каква е била философията на Ганди? Успешна ли е била тя?

На 6 април 1930 год., след като изминал 241 мили пеш, Ганди пристигнал в едно крайморско село в Индия. Там той собственоръчно си събрал сол. Тази проста наглед случка е имала огромно значение, защото събирането на сол се е явявало нелегално действие според господстващите по това време в Индия Британски закони. Ганди открито пренебрегнал Британския закон за солта. За около месец след това хората в Индия масово започнали да добиват солта си сами. Повече от 100 000 били изпратени в затвор; много от тях станали жертва на полицейска разправа, но никой от тях не се отрекъл, не се отказал, не оправдавал себе си. (Herman 99-101).

Походът на солта през 1930 г. станал жизненоважна стъпка към извоюването на независимост от Британското владичество. Ганди, който е бил известен като Махатма – Велика душа, обединил народа в Индия в една програма на масово неподчинение към Британското законодателство. За Ганди най-важно било индийците да не използват нито насилие, нито да се поддават на омраза в тяхната борба за свобода. Каква е била философията на Ганди? Успешна ли е била тя?

Елементи от неговата философия са основани върху принципа на ахимса – ненасилие, или липса на желание да убиваш или да нараняваш. Ахимса отразява дълбоката човешка необходимост от ненасилие. Всички живи същества обичат живота, всички живи същества страдат когато има разруха, всички живи същества обичат приятните преживявания и не обичат болката. Ахимса е начин да се мисли, говори, действа и живее с дълбоко уважение към всички живи същества.

Ганди е бил дълбоко вярващ човек и независимо, че е роден индиец и е възпитаван с вярванията на индуизма, той е бил широко-мислещ човек. Той е имал разбирането, че всички религии са път към една и съща цел. Вдъхновявали са го ученията на Исус - призива на Христос да обичаме ближния си, да обичаме всички човешки същества и дори враговете си, както и да се стремим към справедливост. Ганди черпел вдъхновение и от принципа на безкористното действие изложен в Бхагавад гита: „Твоят интерес нека бъде към самото действие, и никога към плодовете на действието, действай като спазваш дисциплина и запазваш индиферентност към успех или неуспех“.

Махатма Ганди е виждал в ахимса изражение на най-дълбока любов към хората, включително и към противниците; за него ненасилие е означавало не само отсъствие на /въздържание от/ физическо нараняване, но и отсъствие на омраза или злонамереност. Ганди е пример за отказ от традиционното разделение на партии - своя партия и партия на врага. Вярвал е, че свободата трябва да се придобива с разясняване и убеждаване в неправота, без да се прилагат наказания и възмездия, а обратно – чрез спечелване на приятелството на противната страна. Ганди е бил убеден, че ако е необходимо, по-добре е човек да страда и дори да умре, за да се могат противниците да бъдат спечелени за любовта. (Shepard 4) Той твърдо е вярвал, че ако за постигането на дадена цел се използва насилие, дори и да се извършва за справедлива кауза, то резултатът ще бъде само ескалиране на насилието.

Ненасилието се е оказало изключително полезна и ефективна тактика за освобождаването на неговия народ от чуждото владичество. Но за Ганди то е било не просто политическа тактика – духът на ненасилие естествено е извирал от неговото вътрешно осъзнаване за духовно единство. (Thomas Merton)

Основната тактика на Ганди срещу Британците е Сатяграха - „силата на душата“, или “силата на истината“. (Miller 61) Ганди развива сатяграха като практическо продължение на ненасилието –на ахимса и любовта. Това означава отстояване на идеалите без омраза. Сатяграха приела формата на гражданско неподчинение и отказ от сътрудничество със злото. Цивилното неподчинение означавало да се нарушават определени закони, които са несправедливи и поемане на последствията от това. Походът на солта през 1930 г. който бе описан по-горе, е бил един от най-големите успехи на Ганди в гражданското неподчинение. Солта е била жизнено необходима за добитъка на индийските животновъди, а британският монопол върху производството на сол налагал неимоверно високи такси.

Друг елемент от сатяграха – отказ от сътрудничество – приел формата на оттегляне на всяка подкрепа към несправедливата система на Британското владичество. Тази тактика не е изисквала да се нарушават законите; тя е представлявала бойкотиране на Британските продукти, отказ да се работи за Британски работодатели и да се осигуряват услуги за англичаните, изтегляне на децата от английските училища, както и отказ от плащане на такси. През 1920, когато английската армия убива 400 невъоръжени демонстранти, Ганди организира всенародна сатяграха със споменатите по-горе методи и с публични демонстрации. Така той постига оттеглянето на подкрепата към огромната чудовищна машина на Империята. (Wolpert 63)

Въпреки че тази общонационална стачка нанесла много сериозен удар върху Британците, тя довела и до затварянето на хиляди индийци и в 1922 прераснала в насилие. Няколко сатяграхи подпалили полицейски офис и 20-на полицаи били убити. Ганди се обърнал с апел към цялата Сатяграха и направил публично извинение за случилото се. Той си дал сметка, че не всички негови последователи имат истинско разбиране за ненасилието. (Wolpert 64).

За да разберем дали програмата Сатяграха на Ганди е била успешна, трябва да погледнем фактите. Вече споменахме две от неговите цели: да спечели независимост за Индия и да го постигне без насилие. Ганди постига и двете цели. Индия става независима през 1947 година и то без да се използват насилствени методи /с незначителни изключения/. Борбата е била дълга и трудна, но накрая Британците свеждат своя флаг и напускат, за което лидерството на Ганди и неговата философия на мира е имало решаващата роля.

Тъжно, но мечтата на Ганди не се сбъдва напълно. Той бива огорчен от начина по който мюсулманското малцинство третира индийците и от призивите за създаване на отделна мюсюлманска държава в Пакистан. Недоверие и омраза между хиндуисти и мюсулмани нарастват до такава степен, че в навечерието на Индийската независимост страната потъва в кръв, хиляди хора загиват Тогава мнозина започват да вярват, че ненасилието на Ганди се е провалило.(Wolpert 69)

На дали наистина е така? В месеците на хаос и терор: „Ганди е обикалял в областите с най-голямо напрежение. Всяка вечер той проповядвал мир и любов и се молел….Пътувал от село в село и преминавайки през полудялата тълпа проповядвал ахимса“. (Stanley Wolpert 69)

Мохандас Ганди, Великата душа, е всичко друго но не и провал. В един свят, в който изглежда че преобладават насилието и омразата, Махатма Ганди е въплъщение на древната идея за ненасилие – ахимса, като единствен начин да живеем в мир. Неговият пример вдъхновява много борци за свобода, като например Мартин Лутер Кинг младши.

Махатма Ганди никога не загубва вярата си в ахимса: „Моята вяра е силна както винаги. (…) няма друга надежда за болките на света, освен чрез тесния и прав път на ненасилието. Милиони като мен не успяват да докажат истината в техния собствен живот; но това е техния собствен неуспех, и никога неуспех на вечния закон.“ (Merton 74-75).

←Обратно…